И днес, единствената сухопътна връзка на България с Европа по цялата дължина на река Дунав – в нейния български участък, превърнал се в наша естествена северна граница, при километър 488,70, си остава Дунав мост.

Дължината на моста е точно 2800 метра и свързва градовете Русе – от българския бряг на реката, и Гюргево – от румънската страна. Издига се на тридесет метра височина над водата. Самият мост е изграден на две нива, заради необходимостта да дава по-широки възможности за сухоземен транспорт. На по-ниското ниво са прокарани железопътни релси, които подсигуряват жп връзката с Европа, а на горното ниво е познатият ми и на мен автомобилен път, от двете страни на който с парапет са преградени пешеходни зони. В средната част на Дунав мост, участък с дължина от около 85 метра – по подобие на някои други прочути мостове в света, може да се повдига при необходимост от преминаване на кораби с по-големи размери.

Заради сътрудничеството, което оказва бившият Съветски съюз на България и Румъния по време на строежа, мостът се превръща в символ на приятелството между тези страни и се сдобива с прозвището Мост на дружбата. Представители на по-старото поколение русенци и днес - с умиление, продължават да го назовава така.

Автор на проекта на Дунав мост е българският архитект Георги Овчаров, който е част от екипа, създал за рекордно кратък срок план за издигане на несъществуващия вече Мавзолей на Георги Димитров в София. Според вида на конструкцията си, Дунав мост представлява стоманен фермов мост. Това означава, че е изграден от прави стройни елементи, свързани ставно във връзките. Относно използвания материал – и за непросветените е ясно, че якостта и твърдостта на желязо-въглеродната сплав, я превръщат в най-подходяща при подобен род строителство. А то продължава около две години и половина, докато се стигне до официалното откриване на новоизграденото мостово съоръжение на 20 юни 1954 година. От тогава до днес, Дунав мост е в постоянна експлоатация, тъй като съоръжението става удобна и лесна връзка с другите страни от континента за превоз на стоки и товари, за преминаването на хора, което означава, че трафикът тук не секва ни денем, ни нощем.

Разбира се, трябва да отбележим, че дори подобна мащабна стоманена конструкция може да придобие собствено уникално художествено излъчване. В случая, естетическото оформление на Дунав мост е резултат от работата на украинския скулптор Михайло Паршчук, който изготвя проект за изграждането на два портала – символичните вход-изход, по един за всеки от краищата на моста. В красиво допълнение към добрия естетически вид на двата портала, се превръща поставеното преди години ефектно осветление.

Освен удобно средство за връзка с други страни, самото преминаване по моста е и вълнуващо преживяване – най-вече заради обзорната панорамна гледка, която разкрива пред погледа на всеки към голямата река.