Цивилизацията на древен Египет съществува от 3150 пр.н.е. и се развива през последвалите три хилядолетия. Те са пъзел от стабилни години, познати като „царства”, разделяни от периоди на нестабилност, наречени „междинни”.
Според етимолозите „египет” означава „два пролива” - отнася се към разделението на династията на Горен и Долен Египет по време на царуването на първия фараон.
След края на последното царство древната цивилизацията постепенно залязва сред успехите на чужди завоеватели. Властта на фараоните официално се срива през 31 г. пр. н. е., когато Римската империя завладява Египет.

Photo: exfordy

Египет – пустинна енигма, оставяща примамливо впечетление колко лесно би била разгадана. Но агломерацията от мистерии и загадки продължава да пари въображението и вдъхновението по-силно от пясъчния дъх на огненото слънце. Трептящият въздух почти се разтича в неясно очертани зигзаговидни форми, земята изгаря под следите от тежките обувки, а долината на Царете посреща с неспокойна прегръдка увереността на египтолозите.

Photo: joanne_matt
Долината на царете

Едва ли има друг “лабиринт от гробници” в света, трансформиращ се в отворен път към миналото, за да разтърсва историята с живот от (все още) неразгадани факти.

2007 е година, която ще бъде запомнена от археолозите и египтолозитe, а случилото се тогава е с най-голяма значимост след откриването на гробницата на Тутанкамон – идентифицирана е 3000 годишната мумия на на Хатшепсут – първата и най-велика фараонка на Египет.

Photo: eviljohnius

Въпреки неоспоримите заслуги на Хатшепсут за разцвета на Египет и силата й на владетел дори отвъд страната, информация и докатазателства за делата й са били заличавани от египетската история, разрушавани са нейни храмове, а тялото й – изнесено от гробницата.

Photo: girolame

Излъченият по Discovery channel материал представя д-р Захи Хавас, ръководещ тима от експерти в областта на археологията и съдебната медицина, като втората е свързана използваните технологии за идентифициране тялото на владетелката.

Изследователите преминават през масивни крипти под египетската земя и заслепяващата необятност на музея в Кайро, за да стеснят кръга от хилядите неидентифицирани мумии до четири тела. Задълбочените познания по мумифициране на владетели и правилното разгадаване на следите от две гробници дават безценен резултат.

Photo: vipeldo

„Откритието на мумията на Хатшепсут е едно от най-значимите в историята на Египет.”
д-р Хавас

Photo: rickmanwaring

Чрез томография е установено и почти с точност, че Хатшепсут е починала около 22-та година от царуването си, на приблизителна възраст от 55 години. Причина за смъртта й се смята хематогенна инфекция.

Photo: eviljohnius

Египет и Хатшепсут

След смъртта на своя полу-брат и съпруг Тхутмозе II и поради прекалено младата възраст на доведения си син, Хатшепсут става най-важната фигура в управлението на страната. По-могъща от Клеопатра и Нефертити, Хатшепсут царува 22 години (най-дълго от всички останали владетелки) по време на 18-тата династия.

Photo: gaspa

Благодарение на нея се осъществява експедиция до Пунт (вероятно днешна Сомалия), към която са били привлечени 200 души на пет внушителни кораба. Завръщат се с голямо количество търговски стоки, както и тамян, чийто корени успяват да запазят. Това е първият познат опит за засаждане на дърво от чужда земя; смята се, че именно тамян се е намирал в двора и на погребалния й храм.

Следват пътувания до Библос (Ливан) и Синай (полуостров между Червено и Средиземно море), но историята почти не е запазила информация за тях.

Photo: goranjuros

Строителството е съживено. В Пакхет се издълбава подземен храм в скалите, а самото „пакхет” е синтеза от имената на две богини на войната – на Горен и Долен Египет, изобразявани кати лъвици. Предполага се, че храмът е изграден в непосредствена близост до други, които не са оцелели.

В Карнак са реконструирани храмове, построени са и нови гробници. Там са издигнати и два обелиска-близнаци, които се превръщат в най-високите по рода си тогава. Единият от тях е част и от съвременната цивилизация като най-древния запазен обелиск.

Photo: sonofgroucho

Photo: eviljohnius
Карнак

Погребалният й храм обаче е истински архитектурен шедьовър, построен в Деир ел-Бахри(„Северен манастир”) – комплекс от древноегипетски гробници, разположен в близост до Луксор. Изграден е навътре в скала, издигаща се рязко над нея, и представлява колонада от тераси, достижими чрез дълги рампи.

Photo: kmacelwee
Гробницата на Хатшепсут, Деир ел-Бахри

Photo: argenberg

Надпис на гробницата гласи:

„Когато почиваш в своя храм, където красотите ти са боготворени, Амун-Ра, Господар на Трона на Двете земи, дай на Хатшепсут живот и щастие. За теб тя направи този храм велик, непокварен и вечен…”

Photo: argenberg

По време на царуването на Хатшепсут са създадени множество скулптури, голяма част от които се намират в десетки световноизвестни музеи към настоящия момент.

Доказателства сочат, че въпреки апологията й на мирна политика, в ранните години на управлението си Хатшепсут осъществява успешни военни мисии в Нубия и Сирия.

Photo: Σταύρος

Хатшепсут приема всички символи и емблеми на древноегипетската власт – кхат (специален плат) за главата, с уреус (разделяща се кобра) на върха, традиционната изкуствена брада и шендит (плат около кръста с дължина до коленете). Малко вероятно е обаче те действително да са носени както от нея, така и от мъжете фараони.

http://www.public-republic.com/