Този лозунг ни посрещна в една от мелнишките механи в събота. А и нали все пак с виното е най-известен най-малкият град в България, което не е случайно вино, а виното някога любимо на Чърчил. От този всеизвстен факт се е възползвала и винарната там, чието име няма нужда дори да споменвам, но която произвежда едно от най-хубавите вина според мен, No Man’s Land, и е именувала червено вино от Хърсово на името Чърчил. А Хърсово е село на 5 км от Мелник, с много разбити улици, но пък с обширни лозя.

Държа да отбележа, че в Мелник бях за първи път едва тази събота, но някак очакванията, които имах от това място, бяха далеч от реалността. Мелнишките пирамиди са забележителни наистина, но градчето е доста комерсиализирано и ми направи лошо впечатление църквичката “Света Богородица”, която уж според знаците проект ко-финансиран от ЕС, е все още запустяла и не-реновирана.... Всяка втора възрожденска къща е превърната в хотелче или първият й е таж е преустроен в магазин за сувенири или пък механа.


Пресъхналата Мелнишка река

Фотографския ми глад не беше съвсем утолен, макар че направих някоя друга снимка, която ми харесва. Реката минаваща през града, Мелнишка, е пресъхнала. На шест колометра от Мелник се намира Роженския манастир, до който може да се стигне и пеша, но уви нямахме време да отскочим и дотам. Това, което съм чувала за Роженския е, че е единствения манастир запазен през турското време. Бил построен от Деспот Слав през 13 век. А в самия Мелник има пет възрожденски църкви, една от които е “Св. Никола Чудотворец” построена през 1756. 


Всеки изглежда миниатюрно пред огормния паметник на Яне Сандански

Тъй като пътувахме от Банско, избрахме да минем през Гоце Делчев и Катунци, а след Катунци пътят е лош. На много места през прохода Попови Ливади има свлачища, но нито една табела педупреждаваща за това, нито поне предпазни мрежи, които да спрат ронещите се камъни. Иначе се нагледахме на красивия Пирин и по-скоро неговите южни склонове, които на юг стват все по-зелени и по-красиви. Има остри завои, които разкриват от височината невероятна гледка към селата в долините, към ливадите и китно подредените дворчета. По пътя най-много ми хареса едно селце, Добротино, където ни препречиха пътя няколко красиви коне разходащи се на воля и вероятно несвикнали на преминаващи коли.


Изглед към кълдъръмената уличка



Възрожденска къща и пирамидите зад нея

Ето ги и сувенирите...

Купихме си вино Чърчил от местната бакалия и тръгнахме обратно. Времето беше интересно през целия ден: така и не реши ще вали ли, слънце ли ще грее, облаци ли ще има, а за капак при Попови Ливади заваля сняг.