С Румен Симеонов, подуправител на БНБ, раговаря Румяна Денчева
- Г-н Симеонов, анализ на "Морган Стенли" вещае, че кризата в Гърция ще засегне силно България през гръцките банки у нас. Финансисти се опасяват от миграция на финансов ресурс и дори от износ на депозити към съседката ни. Имат ли основания?
- Финансовата стабилност е законово задължение на Българската народна банка, а не на “Морган Стенли” или “Лиман брадърс” например.
Много инвестиционни банки правеха песимистични прогнози за България, но виждате - нашата банкова система е стабилна и функционира гладко, за разлика от тях самите. До вчера светът наблюдаваше как някои трябваше да бъдат спасявани с огромни суми от правителствата си. Други фалираха и останаха в историята. Така че нека имаме повече доверие на българските институции, защото те носят пряка публична отговорност пред българските граждани.
А конкретно на въпроса - като ръководител на банковия надзор в БНБ, разполагащ с пълната информация за състоянието на банковата ни система, аз не виждам никакъв директен проблем. И за разлика от анализаторите и спекулантите, пряко отговарям за думите си. Гръцките банки са нетен вносител на средства в България, а не обратното.
- Заплашва ли ни по друг начин "узо" кризата? А дали пък тя не ни дава други шансове?
- Освен че не ни заплашва през банковата система, кризата в Гърция, за която съчувстваме на съседите, може да привлече допълнително бизнес у нас. Защото е очевидно, че гръцкото правителство трябва доста да свива коланите - предстои намаление на заплати, ограничаване на държавни субсидии, увеличение на данъците. Така че може да се окаже, че средата за правене на бизнес у нас ще е по-благоприятна - и като данъци, и като лихвени проценти по депозитите.
- Периодично се тиражират слухове за наши банки в нестабилна кондиция. Как се отнасяте към тях? Съзирате ли умисъл ?
- Има и глупост, и умисъл. Смятам, че ги тиражират обидени уволнени служители, недоволни хора или хора с неосъществени политически или бизнес амбиции. Има и заинтересовани групи.
Някак ми се струва несериозно да говорим по тази тема. Защото, ако съпоставим нашите банки с тези в почти всички европейски страни, ще видим много ясно, че те не са по-лоши. Данните за балансите ни са достатъчно ясни и публично отразявани всеки месец. Това бе потвърдено и от току-що приключилата мисия на МВФ, която установи, че българските банки са много добре капитализирани. Че имат много капитал, който да поеме влошаване на кредитния портфейл, в товачисло и на българските банки, притежание на гръцки банкови групи. Стабилни са благодарение на строгите регулации на БНБ с изградени значителни буфери. Капиталовата адекватност е над нивото на регулациите. Покритието с провизии на необслужваните кредити надхвърля 80%, а тези, класифицирани като “загуба”, са провизирани на 100%. Това е оценката на МВФ.
- Могат ли хората да са напълно сигурни, че ако се наложи, БНБ и кабинетът имат ресурс и готовност да се намесят?
- Държавни намеси за спасяване на банките вече не са на дневен ред. Те бяха през 2008 г., когато кризата шоково удари цели банкови групи. Естествено, ние също имахме готовност за реакция. Но в момента, нещата са напълно управляеми. Виждате дори, че всички тези мерки, които се взеха в другите страни, вече започват да се оттеглят.
- Веднъж казахте, че лихвите по кредитите ни са нулеви, защото доходът от това, коетосе прави или купува с тях, е по-висок от цената на кредита. Промени ли това съотношение кризата, която оскъпи парите и свали инфлацията?
- Било е казано за време, в което имахме голяма инфлация. Ситуацията, в която сме сега, е на ниска инфлация, което създава интерес на вложителите да влагат пари в банките. Най-доходното и сигурно вложение сега са депозитите. Затова те имат, макар и неголям, прираст - защото няма друга алтернатива.
- Не се ли налага по-рязка намеса в лихвената политика?
- Това са пазарни отношения и административни намеси не могат да се предприемат. Винаги се дава пример с еврозоната. Да, лихвите там са по-ниски, защото колосални пари бяха изсипани от ЕЦБ и централните банки при много ниски лихви. Ако българската държава може да даде 20 милиарда на банките при такива лихви, и у нас лихвите ще тръгнат стремглаво надолу. Но, нека да гледаме към сравними с нас държави.
- Растат ли лошите кредити? Имате ли сценарий, ако те прескочат определен критичен праг?
- Ръстът на лошите кредити е свързан със състоянието на икономиката. Има връзка между тях и спада на икономиката. Сметнахме, че за 2009 г. на всеки процент пропадане на брутния вътрешен продукт имаме 0,6% увеличение на лошите кредити - тези с просрочие над 90 дни. Като говорим за лоши кредити, визирам тези, които не могат да бъдат събрани в пълен размер. Бизнесът критикуваше банките, че се презастраховат с обезпечения, но се вижда, че те са били правите.
Интересно е, че влошаването на кредити е сравнително еднакво във всички отрасли - няма някой, който да потъва по-бързо от останалите. Фирми, идентифицирани като лоши длъжници, вече се показаха през 2009 г., така че кой знае какъв нов голям обем лоши кредити не се очакват.
По-скоро би могло да има увеличение на просрочията в потребителския портфейл, заради растящата безработица.
- Каква “магия” направи БНБ, че банките ни са по-слабо засегнати от реалната икономика?
- Умните хора си правят изводи за работата на БНБ по резултатите - ние сме дискретна институция и няма да тръгнем да се хвалим, хората сами преценяват.
А за стабилността на банковата ни система има няколко фактора. Стабилността на лева и доверието в него и в банковата система, са най-напред. Втората причина бе, че натрупахме доста капитал в банките, който дори и сега е значително над европейските регулаторни изисквания. Така че възможността на банките да абсорбират евентуални загуби от кредити е много висока. За тях, капиталът основно служи за покриване на рискове от евентуални загуби. Освен това банки не се основават с 2 лева капитал, което важи за фирмите. Известна е и изключително консервативната лицензионна политика на БНБ в последните години.
- Някой все подхранва опасенията, че при влизане ни в ИРМ-2 курсът лев-евро ще бъде различен от фиксирания, и който има спестявания в лева, ще загуби. Да им даваме ли ухо?
- Този въпрос съвсем излишно се коментира. Най-силният коз на България е именно стабилността на лева с покритието на валутните резерви и борда. А за борда има широк политически консенсус. Така че нито икономически, нито политически има основание за такова опасение. Да не забравяме, че бордът бе въведен в резултат на кризата от 1997 година.
По отношение на еврозоната нашата икономика вече е евроизирана, това се виждаи от банковите баланси - кредити и депозити в евро вече са над 50%. Много от цените на по-скъпите стоки са в евро. Нещо повече, у нас има цени, по-високи от другите европейски страни, което означава, че те трябва да падат, а не да се вдигат. Ние вече изконсумирахме ефекта от евроизацията през 2007 г., когато високата инфлация в голяма степен дойде от догонването в цените.
CV
Роден на 17 февруари 1952 година в София
От 2007г. е подуправител на БНБ
До 2007 г. ръководи дирекция "Надзорна политика и методология" в управление "Банков надзор" на БНБ и е зам.-председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките
Член е на Комитета за финансовите конгломерати към Европейската комисия
Работил е на различни позиции в банки, външната търговия и финансовия контрол
Има квалификации по централно банкиране, банково дело, банков надзор и регулиране на финансовите услуги в ЕС.
