Статията е любезно предоставена от Патеводител за Гърция"Със 100 км/час аз летя..." се казваше в една добре позната ни песен от българската естрада. По широките и гладки магистрали на Северна Гърция тези думи с лекота се превръщат в реалност.

Табела след табела, приближавахме се до нашата цел за деня. Понеже беше събота, не бяхме много сигурни какво е работното време на ферибота, но определено очаквахме, че през уикенда превозните курсове ще са с по-разреден график.
За първи път бяхме в Кавала. На влизане в града пътят се пада на по-високо ниво и успяхме да зърнем в далечината фериботното пристанище. По пътя на логиката и осланяйки се на зародилата сеинтуиция на туриста, се списнахме по пътя, който криволичеше надолу. Сфетофар след сфетофар и за първи път така радостни, когато светеше червено. Ще попитате защо? Ами, така имахме шанс да се огледаме, да се ориентираме и по-малко да се пречкаме на движението. Предизвикателството е голямо, трафикът увлича след себе си колата и само умел и съобразителен шофьор може да откликне подобаващо.

Ето, най-накрая табела, а след нея на 500 м и самото пристанище. Хм, а сега какво ли следва? Правилото на "стадото с овцете", признавам си, работи на 100% в такива моменти. Поогледахме се наоколо, видяхмепавилион с опашка пред него. Оказа се, че от там се купуват билетите. Наложи се да преместим колата, така че служителката да прецени размера, приблизителна тежест и да запише регистрационния номер. Така се формира таксата за превоз плюс индивидуален билет за всеки пътник.

Приятна изненада - работниците на ферибота ни напътстваха на български, като боравейки с няколко фрази, успяват да направят процедурата по-лесна и за двете страни. "На ляво", "На дясно", "Стоп"....Готови сме. Взехме си якета и се качихме горе на палубата. Пред нас се разкри приятна гледка към града. Вълните плавно, но видимо осезаемо клатеха огромното тяло на ферибота. Прибраха въжетата, затвориха вратите. Супер! Тръгваме! Там, най-горе на палубата се настанихме и ние, а морският бриз, макар и студен за сезона, не ни лиши от удоволствието да се насладим на панорамната гледка на град Кавала..

След малко повече от час отново бяхме на твърда земя - Принос. Осланяхме се на туристическата интуиция и заложихме на дясно като правилна посока. Признавам си, че като навигатор имах и аз своите "издънки". Прекарах ни през масиви от маслинови дървета. Но ако гледаме на нещата позитивно - маслиновите дървета се оказайа интересна природна забележителност, като се има впредвид, че отразяват основен земеделски поминък. А маслините на остров Тасос се славят като единствения вид, който е ядлив в сурово състояние, в сравнение с останалите видове, които трябва да претърпят допълнително обработване, за да се извлече трапчивия вкус.

Спряхме да заредим бензин. Оказа се, че газ станции в Гърция се срещат много рядко. Картата, с която разполагахме, бе на цялата държава и съответно не бяха отбелязани местностите в детайл. Любезният собственик на бензиностанцията ни обясни къде сме и как да стигнем до Лименария (нашата първа цел в търсене на хотел да пренощуваме). Подари ни карта на острова , което улесни предвижването и планирането на обиколката на остров Тасос.

Лименария - красив пристанищен град, дори и през ранна пролет извън шумотевицата на туристическия сезон.Таверните работеха, клиентите се състояха предимно от местни жители. Кафенето бе събрало около десетина мъже, които играеха табла и разговаряха.

Вечеряхме в рибна таверна с интериор в стар стил. Високите стени бяха обсипани с ретро снимки, които по свои магически начин отразяваха историята на градчето и региона. Кухнята бе с отворен план и ние с любопитство проследихме процесът на приготвяне на нашата вечеря. Нужно ли е да споменавам, че ястията бяха вкусни и прясно сготвени?


Радвахме се на вниманието и изключително любезното обслужване отстрана на самите собственици. Картината на работещи наравно с персонала собственици в Гърция е ежедневие, а не прецедент. Като се замисля, не откривам причина или конкретна случка да се оплача от културата на персонала в заведенията и хотелите. Гърция е страна с традиции в туризма и гостоприемството на местните жители е винаги на ниво.

На следващия ден потеглихме да обиколим острова. По пътя имаше удобни отбивки, от които може човек да се наслади на красивата гледка и да запечата с фотоапарат този земен рай.

За съжаление не успяхме да посетимостаналите градчета, но им се полюбувахме отдалеч. Времето ни гонеше по петите, очакваше ни път към България и работен ден (тежък понеделник).

Пак сме на ферибота. Този път с начална точка Лимена в посока Керамоти. Поехме по пътя за Серес, Промахон и родната България.

До скоро остров Тасос! Пак ще дойдем, но следващия път за по-дълго!

вижте фотоалбум на острова